Приятел имах,нешастен,беден
да се самоубие бе решил (с въже),
но наследство на света не бе оставил
нямаше си ни едно дете.

Сутринта,
въжето си на шията нахлузил
заглозгала го тая негова душа-
"Къде си тръгнал да умираш брате,
не си оставил нищо на света?!

И той решил!"Ще засадя дръвчета
на поляната пред входната врата"
и тъй намислил наследство за света-
една череша и една липа!

С лопата и фиданки две
с мрачен поглед и изсъхнала уста
изплюл се и започнал да копае
треперещ и със две ръце пръстта.

Бог знае,какво се случи в него
Fuga idearum!
                  Мания!
                            Tableau vivant!,
но от тоя ден започна да сади дървета
и представи си стана...овощар!